снимка: depositphotos
Живей днес - 15 цитата от Джак Никълсън
- автор: Даринка Янева
- категория: Вдъхновение
Джон Джоузеф "Джак" Никълсън е смятан за едни от най-брилянтните американски актьори. Овладял е до съвършенство уменето да се въплъщава в тъмни персонажи или психопати и винаги успява да омагьоса зрителите с неповторимата си харизма и талант.
Ето и петнадесет цитата на носителя на Оскар, Джак Никълсън:
1. Доволен съм от факта, че съм положил необходимите усилия. Това, от което винаги съм съм се притеснявал е, че може да се откажа, преди да дам всичко от себе си.
2. Дълго време се боях от това, да остана сам. Наложи се да свикна със самотата. Имаше моменти, в които имах нужда да пoговоря с някого, за да не полудея. Но сега обичам да съм сам. Честно. Самотата е голям лукс.
3. Не мисля, че хората имат ясна представа, какво в действителност е почивката и каква важна роля играе тя в техния живот.
4. Ще ви кажа нещо: Никога не давайте на хората най-добрите си съвети, защото те няма да ги последват, така или иначе.
5. Мразя съвети, всякакви, освен своите собствени.
6. Мразя да давам съвети, защото знам, че хората няма да ме послушат.
7. В момента, в който спираме да учим, аз смятам че вече сме мъртви.
8. Моята философия е: живей днес. Не оставяй несвършено онова, което искаш да направиш точно сега.
9. Или светът те моделира, или ти моделираш света.
10. Ако мъжете са честни, биха признали, че всичко, което правят, и навсякъде където отиват е с цел да видят жени.
11. Ние вървим толкова бързо, колкото можем, винаги когато можем. Надпреварваме се с с времето, докато не свършим парите.
12. Можеш да ме нараниш с истината, но никога не ме съжалявай, лъжейки ме.
13. Когато съм със слънчеви очила аз съм Джак Никълсън. Без тях съм дебел и на шестдесет.
14. Знаете какво се крие дълбоко в сърцето ми, всичко вече е казано и направено. За това аз все още живея с илюзията, че основно хората гледат на мен като до многообещаващ млад актьор.
15. Едно от най-трудните неща в остаряването е да губиш приятелите си. В началото се започва тихо, спокойно - после твърде скоро става вече всеки месец; и не можеш да не си помислиш: "Кога камбаната ще удари и за мен?" На всичкото отгоре чувстваш непрекъснато как губиш близките си. В този етап от живота се усещаш сякаш на милиметър от смъртта. Плашещо е - кой иска да се изправи пред Господ и ярката бяла светлина? Аз знам, че определено не искам. Още не.
Вижте още: УТРЕШНИЯТ ДЕН - НОВ И НЕПРЕЖИВЯН - ЦИТАТИ ОТ ДЖОКО РОСИЧ
