Музиката на живота за начинаещи

Какво се случва: Робърт Ероика Дюпи (Джак Никълсън) е на 30, работи на петролна сонда в Тeксас, вечер пие бира, играе боулинг, сваля бързи момичета и се прибира в караваната при простодушна келнерка с добро сърце (Карин Блек), мечтаеща да стане кънтрипевица. Кръстен на третата симфония на Бетховен и с баща музикален гений, той е бивш брилянтен пианист, изоставил кариерата си преди три години. Боби се смее шумно и заразително като дете на най-обикновени неща, обича живота, какъвто се случва, и е специалист по заминаванията, щом нещата се усложнят. Случайно научил, че баща му умира, той тръгва с кола и вече бременната си приятелка на север, срещайки по пътя архитиповете на обикновената Америка от 70-те. В богатия бащин дом на семейния остров опитва обречена любов с годеницата (Сюзан Анспак) на преуспелия си скучен брат музикант, после поема към следващото бягство.

Какво се помни: Моментите, когато Никълсън материализира раненото дете в своя герой и спокойните дълги кадри на Боб Рафълсън, оставящ смисълът да се утаи в детайлите. Умореният поглед на Никълсън с бира в ръка, съгласяващ се, че фалшивото пеене на Карин Блек е досущ като на любимата є кънтрипевица. Пътната сцена с двете влюбени стопаджийки, извадени като от Керуак, които са тръгнали за Аляска, защото там е “по-бяло и по-чисто”. Невъзможният в американски филм сюрреалистичен епизод, когото при поредното задръстване Джак Никълсън изпълзява от колата, качва се на камиона с мебели отпред и започва да свири Шопен върху привързания раздрънкан роял. Камионът тръгва, а той продължава да удря клавишите до сливането си със залеза в един от най-отчаяно поетичните моменти в киното. Използвайки отсъствието на брат си, Никълсън сваля годеницата му, изпълнявайки виртуозно Бах в празната къща. Когото тя развълнувана пада в прегръдките му, той хладно є казва, че това е само една от петте леки пиеси от детските му уроци по пиано и на 8 години е бил много по-добър. Разплаканият Никълсън, разхождащ количката с парализирания си баща в хладното утро, търсещ прошка за бягството от таланта си и дома: “Татко, и двамата знаехме, че не съм толкова добър.” Баща му не може да го чуе, изповедта е закъсняла и безсмислена. Отново по пътя с Карин Блек на финала: на поредната бензиностанция Робърт Ероика Дюпи прави това, което може най-добре - зарязва жената, колата, сакото и всичките си пари, спира натоварен с дървени трупи камион за Аляска, качва се и казва на шофьора, че иска да отиде на едно по-студено място. “Там, където отиваме, е студено като в ада, мистър”, е отговорът. Място в историята: Основополагащ филм на освобождаващия се от студийните стереотипи Холивуд от ранга на “Абсолвентът” (1967) и “Волният ездач” (1969). Първата зряла роля на Джак Никълсън, съдържаща цялото му бъдещо амплоа на неиграещ, а живеещ в кожата на героите си актьор. Сценарият използва действителни случки от живота на канадския класически и джазов пианист Глен Гулд.